пет;
За субтропичната растителност са характерни:
Корков дъб, кедър, маслина, лавровишня и др.;
Дъб, бук, липа, бряст, бреза и др.;
Финикови палми, цитрусови плодни дръвчета и др.;
Акациеви, палмови дървета, боабаб, тревисти и др.
Твърдението: „курортните паркове се създават в централните части и се състоят предимно от естествена едра дървесна и храстова растителност, тревни декоративни площи и цветни леки“ е:
вярно;
грешно.
При декоративните инфраструктурни зони основна функция е:
рекреация;
развлекателна;
естетическа;
познавателна.
В Англия се налагат:
малки по млощ градини, на наклонени терени, с изглед към морето, езерото, долината, със стълбища, алеи, много склуптури, тераси и балюстради;
градини в пейзажен стил, който е по-близък до естественият ландшафт, изхвърлят се правите линии, цветята, тревите, растенията съжителстват съвместно.
Усвояването на животинският свят за познавателен туризъм става чрез:
лов и риболов;
посещение на сафари паркове, природни паркове, аквариуми, зоологически градини;
фотографиране на животни в курортните комплекси
На първо място преди да се пристъпи към ловен туризъм следва да се предприемат мерки по:
строителство на леглова база;
промоция и реклама на ловните стопанства;
обособяване на зоологически ареали;
определяне на дивечовите запаси.
Основни функции на националните паркове са:
защитна и туристическа;
транспортна и развлекателна;
рекреативна и защитна.
В Р. България, базирайки се на изискванията на IUCN, през 1998 година, бе приет закон за защитените територии, по-късно допълван и променят. С него се въвеждат следните категории:
резервати, национални паркове, защитени местности, природни паркове
резервати, национални паркове, защитени местности, поддържани резервати, природни паркове и природни забележителности;
резервати, национални паркове, поддържани резервати, природни паркове и природни ценности.